В том 7 от поредицата “Чужди пътеписи за Балканите” са включени извадки от 31 текста от XVI в. до 30-те години на XIX в. Само два от текстовете са анонимни, а останалите 29 са с ясно устоновено авторство. Като жанрове могат да бъдат определени като пътни дневници, пътеписи или обикновени описания. Три от пътеписите са част от лична кореспонденция. Текстовете са подредени хронологично и са снабдени с коментари на преводача Мария Тодорова. Това е една от най-големите и като обем, и като хронологичен обхват колекция от текстове.
Широкият хронологичен обхват позволява на читателите да се запознаят не само с различни видове текстове – от обикновени дневници до лична кореспонденция, но и да проследят промените в интереса и отношението към поданиците в Османската империя от страна на англичаните.
От XVI в. в сборника са включени пет текста. Четири от пътеписите – “Две пътешествия на г-н Джон Нюбъри” (1582), “Пътешествието на капитан Хенри Остел” (1585), “Дневника на г-н Хенри Кевъндиш” (1589) и “Пътешествието на Едуард Бартън Ескуайр” (1596), написано от Томас Глоувър, са сравнително кратък разказ за пътуванията на авторите им, в които са дадени кратки описания на населените места, през които преминават, на природата и отчасти на населението. Основата на тези пътеписи са личните преживявания и впечатления. Петият пътепис, “Пътни бележки” на Файнс Морисън за пътувенето му през 1595–1597 г. през Турция, съдържа описание на различните начиниза пътуване в Османската империя – с керван, с военна част, със семейството на чиновник, който отива да заеме поста си или е отзован от него. Подробно е представено как протича едно пътуване с керван, като специално място е отделено на различните народи в империята. Константинопол е единственият град за който са представени къщите, улиците, дворците и джамиите.
Пътеписите от XVI в. са много кратки в частта си за Балканите и в повечето случаи описанията са еднотипни.
Само шест пътеписа представят XVII-я век. Те се отличават с по-подробни описания на природата и насалените места, както и на преставените в тях исторически факти, в повечето случаи, свързани с римското минало на градовете. Само два от пътеписите са резултат от пътешествия с цел опознаване на Изтока: “Пътешествие на Изток” на Хенри Блаунт (1634), който започва своето пътуване със задачата да опознае Турция, и “Краткото описание на някои пътешествия из различни части на Европа” на Едуард Браун (1669). Авторите и на двата пътеписа са изключително образовани и оставят много подробни описания на земите, през които преминават. Блаунт преминава през Балкантие по основния път от Белград към Константинопол и освен описанията на големите градове, запознава читателя с тяхната история, на фона на която разказва за имперските институции, вайската, включително флота, за укрепленията, религията, за съдебната система и морала на мюсюлманите. Не пропуска впечатленията си от християнските народи. Браун от своя страна преминава през Белград, Прилеп и Лариса. Характерното за неговия текст е отбелязването на промените в природата и начина на живот от север на юг, както и постоянните сравнения със западните държави.
Три от пътеписите от XVI в. са резултат от професионално пътуване – “Пътешествие от Константинопол до Лондон” на Питър Мънди (1620), “Разказ за пътешествието на достопочтения милорд Хенри Хауърд от Лондон до Виена и Константинопол”, написан от Джон Бърбъри (1664–1666) и “Разказ за пътуването ни до Адрианопол” на Джон Ковъл (1675–1676).
Питър Мънди е търговец, който придружава Джейм Уич в опита му да разшири търговската дейност на семейство Уич. Текстът му е лаконичен откъм описание на населените места, през които преминава, а вместо с външния вид ни запознава с функционалността на основните сгради на турците – безистен, баня, кервансарай.
Джон Бърбъри и Джон Ковъл са на дипломатическа служба. Първият е секретар в посолството, изпратено от император Леополд I, а вторият е на служба в Константинопол при посланиците Даниел Харни и Джон Финч. Пътеписът на Бърбъри не се отличава с особена изчерпателност. Населените места са отбелязани съвсем накратко, единствено Константинопол е представен изключително подробно. Подрбно са описани различни проблеми, с които се сблъсква по пътя, и покрай тях представя бита, обичаите и навиците на различните народи. Ковъл е доста по-подробен в описанията си. Не само отбелязва дните, изминатите мили и за колко време се е случило това, но и обръща внимание на различни детайли от пътуването – природата и особено реките, топографията на населените места и имената им, разнообразието от храни. Повечето пътища и мостове са дадени като дължина. Най-обстойно е описан Адрианопол с неговата администрация, празненствата, свързани с великия везир и принца – музиката, уличните забавления, суеверията. Не пропуска и чумата, която завладява града.
Последният пътепис от XVII в. е “Анонимния пътешественик”, който е изключително кратък в частта си за Балканите. Полезен е с информацията за разстоянията между черноморските градове в мили.
Седем са пътеписите от XVIII в.. – “Пътувания в Турция и обратно в Англия” на Едмънд Чишъл (1702), “Пътешествия от Сенкт Петербург в Русия до различни части на Азия” на Джон Бел от Антермони (1737–1738), “Дневник на моето пътуване от Константинопол до Кричов” на Джереми Бентъм (1785), “Пътувания в година 1792 през Франция, Турция и Унгария до Виена” на Уилям Хънтър, “Писмата на Джон Б. Морит от Рокби относно пътуванията му в Европа и Мала Азия през 1794–1796 г.”, “Пътуване от Индия за Англия през 1797 г.” на Джон Джексън и анонимния текст от 1794 г. “Пътешествие от Лондон до Константинопол за 60 дни”.
Чишъл е част от свитата на лорд Пейднет, бивш британкси посланик в Портата, който се прибира в Лондон, поради което пътеписът съдържа подробна информация за официалните приеми и техния протокол. По време на пътуването свитата минава през Адрианопол, Карнобат, Разград, Тутракан, Букурещ и Търговище (в Молдова). Авторът прави подробни описания на градовете, като за някои дава и исторически подробности. Особено внимание на населението обръща единствено за района на Трансилвания.
Джон Бел пътува от Русия (Петербург) към Константинопол. Той е лекар и е част от дипломатическа мисия, причината за която е неуспелият конгреса от 1737 г. в Немиров, Полша. Минава през Толбухин, Провадия, Аспарухово, Айтос, Люлебургас и Константинопол, след което се връща обратно. Прави много бегли описания на населените места.
Пътуването на Бентън е по пътя от Букурещ до Константинопол. Описанията му вървят хронологично по дневника на пътуването му но са твърде общи. Обръща специално внимание единствено на домакинствата и храната.
Уилям Хънтър е поредният лекар, който предприема пътуване. Той тръгва от Константинопол до Каварна през Варна по море, а оттам през Расова по р. Дунав до Галац. Прави подробно описание на пътуването си с кораб. Личните му интереси са свързани с начина на живот и бедността, с която се сблъсква, както и с местата, където са се провеждали сражения. Неговият “пътепис” всъщност са няколко писма.
Пътуването на Джон Морт също е описано през кореспонденцията му. Той минава през Влахия, Свищов, Търново, Адрианопол. Прави много бегло описание на пътя с препратки към античната история, най-вече имената на реки и планини. Най-обширно е описанието на Адрианопол.
Следващото кратко описание на пътувене рпез Балканите е на Джон Джексън, който тръгва от Константинопол, минава през Люлебургас, Айтос, Провадия, Шумен, Русе и Букурещ на път за Англия. Описва единствено по-големите градове, кото повече подробности дава за Влашко.
Анонимният пътешественик е текст, който свързваме с пътуването на Робърт Листен, който е назначен за посланик на Великобритания в Константинопол. Пътеписът е богат на информация за населените места в Трансилвания, Влашко и България между Тимишоара и Константинопол – тяхната последователност, разстоянията между тях в мили, подробно описание на природата, градовете, местното население. В България минава през Русе, Разград, покрай Варна, Казанлък, Айтос, Люлебургас и Константинопол. Текстът изобилства от историечски препратки, съдържащи обширно изложение на политическите отношения на Османската империя с Русия. Този текст съдържа едно от най-подробните и разнообразни описания.
Текстовете от XIX в. са най-много – общо тринадесет. Подобно на тези от XVIII в. повечето са резултат от служебни пътувания – участие в посланичество, дипломатическа мисия или заемане/отзоваване от пост. Всички текстове отразяват влошаването на отношенията между Русия и Турция и военните конфликти между двете империи.
Първият пътепис е на Уилям Уитман “Пътуване в Турция, Мала Азия, Сирия и през пустинята към Египет” от 1801 г. Уитман е лекар, който взема участие в британска военна мисия в Османската империя. Пътят му започва от Константинопол, където се качва на кораб до Варна, а оттам по суша тръгва към Шумен, Разград, Русе. В Русе отново взема кораб, но вече по Дунава се спуска към Тутракан и Силистра. Подробно описва преживяванията си по време на морското пътуване. Текстът му е лаконичен и обикновено дава информация за природата, градовете и храната.
Сред малкото пътеписи на пътешественици са “Пътешествия из различни страни на Европа, Азия и Африка” на Едуард Дениъл Крак от 1800 г. Неговото пътуване през Балканите започва от Русия и свършва в Константинопол и е основно по вода. Прави много подробни описания на природата, географията и историята на населените места, покрай които преминава.
С основната задача да се запознае с ръкописите на новозаветните текстове в Атон пътува Джоузеф Карлайл (“Дневник на пътуването из Атон”, 1801). Дневникът му без да е подробен съдържа интересна информация за отделните манастири. Следвайки единна структура Карлайл представя историята на манастира, ако е запознат с нея, описва архитектурата му и централния храм. Специално внимание отделя на библиотеките – колко и какви ръкописи са запазени. В отделни случаи споменава игумените и монасите.
Поредният британски лекар на дипломатическа служба е Адам Нийл, който оставя след себе си “Пътешествия през някои области на Германия, Полша, Молдова и Турция”, 1805–1806. Той осъществява няколко пътувания през Балканите – първо, от Прут до Константинопол по море, а след това от Константинопол до Варна (отново по море), към Разград, Русе, Букурещ. Прави стандартни описания на населените места, природата, населението, като набляга на личните си преживявания.
На поредното си пътуване на Балканите е изпратен и Уийлям Лийд, който през 1805–1807 г. минава през Костур, Корица, Барат, Серес, Солун, Пела, Йенидже, Верея. В своите “Пътувания в Северна Гърция” той оставя много подробни описания на всяко населено място където отсяда – историята на града, сградите му, населението, къщите, църквите, мястото му като християнски център. Специално внимание отделя на пътищата и на природата. Един от най-информативните пътеписи.
Джон Гелт пътува от Константинопол, през Одрин, Пловдив и София до Видин, след което се връща обратно. В своя пътепис “Пътуване по море и суша” дава описание на всеки град, като интересът му е не толкова към населеното място, колкото към хората, с които се запознава. Набляга на историческите факти, свързани със западните държави, войните и армиите.
От Москва до Константинопол пътува Уилям Макмайкъл (“Пътешествие от Москва до Константинопол в годините 1817, 1818”. Пътят му минава през Русе, Търново, Казанлък, Стара Загора, Грудово, Одрин и Люлебургас. Подобно на останалите пътеписи и в този има общи описания на природата, населените места, населението. Повече внимание е обърнато на Одрин. И тук водещи са личните преживявания на автора.
“Дневникът на Бенджамин Баркър” за 1823 г. следват пътуването му, свързано с бъдещата дейност на Библейското общество в Европейска Турция. Минава през Константинопол, Одрин, Демотика и Родосто. Прави много подробни описания на някои населени места и регионите около тях. Специално внимание обръща на търговските връзки, отделните народности в империята и положението на католиците.
Отново през писма са представени “Пътешествия из Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и Турция” на Джордж Джоунз (1823). Пътуването му през Балканите започва от Одеса и продължава през Влашко и Молдова. Описанието на пътуването е много бегло, за сметка на военния договор между Англия и Турция от 1809 г., който е представен изключително подробно. Специално внимание е отделено на търговските отношения на Турция.
Поредният пътепис с кратки описания на градовете, природата, хората и ежедневието е “Пътешествие от и до Константинпопол в годините 1827 и 1828” на Чарлз Франклин. Той минава през Букурещ, Русе, Разград, Шумен, Карнобат, Люлебургас и Константинопол.
За разлика от Франклин Робърт Уолш оставя изключително подробно описание на маршрута, по който минава. “Описание на пътуване от Константинопол до Англия” на Уолш от 1827 г. проследява пътуването от Константинопол, през Люлебургас, Шумен, Разград и Русе. Като допълнение към описанията на градовете и природата е включена информация за войната между Русия и Турция от 1805 г.
Последните два текста от XIX в. са белязани от Руско-турската война, започнала през 1828 г. Въпреки че са различни и като географски обхват, и като тематика и двата пътеписа показват разрушенията на войната и последицата за балканските народи.
Джеймс Александър пише “Пътешествия от Индия до Англия през 1825–1826 г.” и “Пътешествия до мястото на военните действия в Ориента през Русия и Крим в 1829 г”.. Първият текст описва пътуването му през Карнобат, Шумен, Русе, Букурещ, като подробно описание е направено единствено на последния град. Вторият тексте е свързан с военните действия в Крим и представляват хроника на случващато се.
“Описание на пътуване през Балкана през годините 1829–1830” на Джордж Кепъл проследява пътуването му от османската столица през Одрин, Ямбол, Сливен, Жеравна, Шумен. Авторът представя живота на населението – християни и турци, на фона на последиците от военните действия, липсата на държавните структури и изоставянето на обществените сгради.
Томът е снабден с индекси и богата библиография.
Академичното резюме е изготвено от екип на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.
