В том 4-ти от поредицата “Чужди пътеписи за Балканите” са включени извадки от 21 текста от началото до средата на XIX в. Само един от текстовете е анонимен, а останалите 20 са с ясно установено авторство. Като жанрове могат да бъдат определени като пътни дневници, пътеписи или обикновени описания. Повечето от текстовете са написани с военна цел, само четири не могат да бъдат свързани с политически или военни мисии. Текстовете са подредени хронологично и са снабдени с коментари на Бистра Цветкова и Петър Коледаров. Голяма част от текстовете са придружени с карти, направени от Петър Коледаров.
Този втори том с френски пътеписи обхваща един белязан от войни период – Наполеоновите войни от 1804 до 1815 г. и Руско-турските войни (1806–1812, 1828–1829). Подчинени на тези събития пътеписите, включени в тома, са писани основно от военни (военнопленници и разузнавачи), дипломати и участници в различни политически мисии. Техните текстове са изпълнени в информация за природо-географските особености на Балканите и представят различни военни тактики за придвижване през различните области. Само четирима пътешественика минават през Балканите през първата половина на XIX в. и оставят свидетелства за историята и културата на населението. Въпреки доминирането на информацията с военни цели пътеписите представят променената ситуация след няколко загубени от турците войни, повдигнатият дух на християнското население и стопанското и културно развитие през което преминава.
Докато пътеписите от XV до XVIII в. се отличават с малко разнообразие на маршрутите, повечето пътешественици преминават през Балканите по главните пътища – от Белград през Сердика, Фелипопол, Адрианопол за Константинопол, или от Русе през Разград или Шумен към Адрианопол за Константинопол, то през XIX в. френските пътеписи не могат да бъдат групирани въз основа на пътищата или дори на районите, които описват. Представянето на Балканите е всеобхватно и в някои случаи изключително подробно. Друга разлика с по-ранните пътеписи е липсата на заглавия при много от текстовете.
Като текстове на дипломатически лица можем да определим четири пътеписа – на Ж. М. Танкоан (1807), Андре-Луи Кошле (1809), Мари-Луи-Жан-Андре-Шарл виконт де Маселюс (1816–1820) и Алфонс-Мари-Луи дьо Ламартен (1832–1833).
Ж. М. Танкоан е сътрудник на френското посолство в Персия, който през 1807 г. преминава покрай българските земи, пътувайки по Западното Черноморие и по Дунав до Видин. Дава кратки описания на Бургас, Шумен, Русе, Оряхово, Лом и Видин. В сборника с френски пътеписи е включено и едно кратко негово описание на българи в село в Мала Азия.
През 1809 г. Адриан-Луи Кошле, интендант в провинция Илирия, минава през Балканите и написва „Маршрут от Рагуза до Константинопол“. Текстът има за цел да улесни придвижването на френските куриери през Балканите поради което съдържа подробна информация за придвижването от населено място до населено място – разстояние във френски левги, особености на пътя, терена, населението. Описва 34 различни маршрута с различна степен на подробност.
Като дипломат виконт дьо Марселюс има възможност и много обича да обикаля Балканите. Включеният в сборника негов текст описва пътуването му от Константинопол до Русе през Селиврия, Адрианопол, Казанлък, Шипка и Търново. Сам любител на историята и Античността, Марселюс дава подробно описание на Адрианопол – история, архитектурни особености, етническите групи, които среща в него. Водещи в текста му са личните му впечатления изпъстрени с цитати от антични автори.
През 1832 и 1833 г. известният френски дипломат Ламартен минава през Балканите и представя живота и съдбите на християнското население под властта на турците. Подробно описва робския пазар в Константинопол и споделя собствените си разсъждения за робството и робите. Преминава през Адрианопол–Филипопол–Пазарджик–София–Ниш. Не дава описания на градовете, като София и Ниш са единствено споменати като спирки по пътя му. Акцент в пътеписа му са хората, основно българи и сърби, и готовността им да се освободят. Дава подробен анализ на положението на турците – политически и социален.
Само четирима са и пътешествениците, които посещават Балканите през първата половина на XIX в. – Огюст дьо Месанс, граф дьо Легард (1824), Ж.-Г. Барбие дьо Боканж (1828), С. Сенже (1829) и Ж.-Б. Ришар.
През 1824 г. граф дьо Легард пътува от Москва през Одеса до Константинопол и след това на път за Виена минава през Варна. В сборника с пътеписи текстът му започва с описание на Константинопол – пазарът и някои от най-забележителните сгради. Въпреки че пътува по море прави кратки описания на населените места където спират – Созопол, Варна, Силистра. В центъра на описанията му са хората и начинът им на живот. Текстът съдържа и описание на финансовото състояние на Османската империя в началото на XIX в.
Ж.-Г. Барбие дьо Боканж е основател на Френското географско дружество. През 1828 г. минава през Балканите и оставя „Описание на град Шумла и околностите му“. Тестът е изпълнен с множество исторически препратки, свързани с различни войни и обсади на града. Прави подробно описание на Шумен – архитектура – паметници, джамии, безистена, баните, чешмите, параклисите, на населението – етнически състав, кварталите, в които живеят. Въпреки че е текст на частно лице, пътеписът има ясно военна ориентация – представя стратегическото значение на Шумен, възможностите за неговото завземане и използване в последващи военни действия.
С цел събиране на антични паметници и записване на историята С. Сенже посещава Балканите през 1829 г. Неговото „Описание на едно пътуване“ представя населените места и населението по пътя Балчик–Варна–Емине–Месембрия–Созопол–Бургас (пътуването е по море) – Адрианопол–Хасково–Адрианопол–Ямбол–Сливен–Карнобат–Айтос–Бургас–Ахелой–Месембрия–Бургас–Созопол. По време на това пътуване с необикновен маршрут Сенже дава подробно описание на пътищата от Бургас до Адрианопол, както и самият Адрианопол. Особено внимание отделя на населените места между Адрианопол и Ямбол, на градовете Ямбол и Сливен. Текстът му е изпълнен с информация за географските особености на пътищата, като и икономическото състояние на населението – занаяти, търговия.
През 1828 г Ж.-Б. Ришар започва работа върху „Класически пътеводител за пътуването из Европа“. Европейска Турция е представена в отделна част и са представени територията, паричната система, мерките, дадени са напътствия как да се пътува и къде да се отсяда. Предложени са различни маршрути за пътуване – с железница, с параход, следване на пощенските станции. За всеки маршрут (общо 10) прави описание на населените места и начините на отсядане в тях.
Най-голям е броят на пътеписите, направени с военна цел – от Жан-Клод-Маргерит, граф Шарбонел (1801 г.), капитан Делашас Вериньи (1806), Луи дьо Заманя ((1807), граф Антоан-Франсоа Андреаси (1812), Франсоа-Даниел Томасен, полковник Ротие (1818), Жан-Жак-Жермен, барон Пьоле (1826), ген.-лейтенант Арман-Шарл Гийемино (1826), Жак-Жан-Мари-Франсоа Буден, граф дьо Тромлен (1828), Феликс дьо Фавие (1830), както и Анонимният пътепис от 1807 г. Основната им цел е събиране на информация за стратегическите населени места и възможностите за придвижване на френски войски на територията на Балканите. Повечето от мисиите са свързани с Балканския план на Наполеон. Информацията в тях е еднотипна и в редките случаи когато има сведения за историята на населеното място, обикновено става въпрос за война или обсада.
Всички тези пътеписи се отличават с прецизността си по отношение на разстоянията между населените места, които представят – давани в мили, левги и/или часове пътуване между тях, особеностите на терена, природните условия през различните сезони, възможностите за превоз на хора и техника и начините за преодоляване на различните проблеми. Описанията на населението обикновено са свързани с възможностите за привличането им като съюзници по време на военни действия. Повечето са снабдени с таблици.
Последните два текста са на д-р Ами Буе (1836–1838). Първият, „Маршрути от Белград до Константинопол“ представя повече от 20 маршрута, които покриват по-голямата част от българските земи. Това са най-подробните описания на населени места и пътищата между тях. Изключително прецизно са представени природните особености – растения, животни, водни ресурси, възвишения, запуснати райони. Всичко е описано с размери и разстояния, възможности за преминаване и опасности. Етническият състав на населените места е описан с брой на къщите, разстоянията между тях, състоянието им – материал, от който са изработени, наличието или не на двор, както и на стопанска част и животни. Отбелязано е стратегическото значение на всяко населено място. При повторно споменаване на населено място е дадена допълнителна информация за него.
Описани са почети всички по-големи населени места на територията на българските земи.
Вторият му текст „Европейска Турция“ е като аналитична част към „Маршрутите“, защо дава политическия, социалния и културен анализ на състоянието на Османската империя през втората четвърт на XIX в. Положението на българите и България е разгледано самостоятелно. Представена е като стратегическа територия при евентуални военни конфликти от североизток, север и запад; разгледани са последиците от руско-турските войни върху българското население и евентуалните ползи или негативи от това; представени са социалните и културните особености на българското население в различните части на България и различните им реакции по отношение на османската власт и др.
Текстовете на Ами Буе са най-богатият източник на информация за българските земи през първата половина на XIX в. – за състоянието на населените места и комуникацията между тях, за търговските пътища и стопанската политика на българите, за живота на различните етнически групи, от битовото до духовното им състояние.
Томът е снабден с индекси и богата библиография. Освен Бистра Цветкова текстовете са превеждани от Ст. Койнаров, Ел. Коледарова, Ел. Дойчинова, К. Възвъзова, М. Киселинчева
Академичното резюме е изготвено от екип на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.
