В том 6 от поредицата “Чужди пътеписи за Балканите” са включени извадки от 22 текста от XVII до средата на XVIII в., в които са представени Балканите. Четири от тестовете са анонимни, а останалите 18 са с ясно установено авторство. Като жанрове могат да бъдат определени като пътни дневници, пътеписи или обикновени описания. Текстовете са подредени хронологично и са снабдени с коментари на преводача Михаил Йонов, в повечето случаи топографски или фактологични уточнения.
Времето XVII–XVIII в. е белязано от продължителни военни конфликти между Хабсбургската и Османската империя, част от които се пренасят на Балканите не само като място на директен сблъсък на двете армии, но и като политическо влияние върху балканските народи – избухват няколко от големите въстания за отхвърляне на властта на султана, най-големите от които са Първо (1598 г.) и Второ (1686 г.) търновско въстание, Чипровското въстание (1688 г.) и Карпошево въстание (1689 г.). Подписването на мирните договори логично е последвано от периоди на договаряне, в които двете страни си разменят дипломатически пратеничества, членовете на които оставят след себе си записки или подробни сведения за пътуванията си през Балканите.
В повечето пътеписи пътуването на Балканите започва след спускане по Дунава с кораби и слизане на сушата в Белград. оттам пътниците и техния товар се качва на каруци и товарни животни и всички продължават към Ниш. Оттам пътуването продължава през следните големи населени места – София, Ихтиман, Пазарджик, Филипопол, Адрианопол, Константинопол. Много малко са пътуващите, които минават по алтернативен път, слизайки на сушата в Русе или Силистра и оттам поемайки през Плевен или Разград, през Карнобат, покрай или през Ямбол към Адрианопол направо към столицата.
Най-общо можем да обособим пътеписите, включени в разглеждани том, в две основни групи – такива, свързани с дипломатически мисии, и други, представляващи дневници на пътешественици или пътуващи по служба военни или административни лица.
Първата половина и като цяло целият XVII в. е сравнително мирен. След края на Дългата война, чиито основни сражения са на границата на Балканите, следва период на мир до следващия военне конфликт от 1660–1664 г. Именно в тези по-спокойни години през Балканите минават няколко пътешественика, чиято единствена цел е опознаване на природо-географските и културните особености на региона. Първата група пътеписи са изключително кратки. Към тях спадат: “Пътуването за Севтите Земи” на Ханс Аман (1612), “Седемгодишна, пълна с опасности обиколка на света” на Георг Христоф фон Найчиц (1631–1634), “Турски пътепис” на Ханс Хьонце (1673–1674) и “Дневник за пътуването от Константинопоо до Венеция” на Луиджи Марсили (1680). Повечето от тях са изключително кратки в частта си за Балканите, които са част от пътуването, а не основната цел на авторите. Малко по обстойно е представянето на Найчиц.
Текстовете от XVII в., включени в настоящия том, можем да свържим с две муждународни мисии – на император Матиас II (1616 г.) и на имперотар Леополд I (1665 г.). В първата участва Адам Венер фон Крайлсхайм, а във втората Паул Тафернер, както и авторите на два от анонимните пътеписи, от 1665 (“Анонимен пътеписен дневник”) и 1671 г. (“Анонимно описание на българските градове”). Отново с дипламотаическа мисия е свързан текста на Беналя (1682–1683 г.), но той участва в пратеничество на Капрара.
Като дипломатическо пътуване можем да определим и това на Йоах Христоф фон Киндесперг, който прекосява Балканите, за да заеме поста “резидент при султанския двор” по назначение на император Леополд I.
През първата половина на XVIII в. са проведени три “велики посолства” до Портата – след подписването на Карловацкия мирен договор, което е водено от фон Еменген, и две мисии на имперотр Карл VI, водени от Вирмонс и Улфелд. За пътуванията на трите посолства ни разказват пет пътеписа, както следва: за първото – “Дневника или подробното интересно пътеописание” на Симперт Нигел(1699–1700); за второто – “Историята на великото императорко посолство” на генерал Корнелиус Дриш (1718–1719) и Анонимния пътепис от 1719, за третото – “Описанието на пътуването на пратениците на император Карл VI” от Йохан Кемпелен (1740) и “Описание н и наблюдения на господин Шад” (1740–1741). От същия перидо е и описанието на Балканите от Д’Арш “Извлечение от мемоарите на генерал-лейтинант Д’Арш”, който пътува по служба от Виена до Константинопол.
Повечето от описанията на земите, през които преминават пътешествениците, дипломатическите лица или пътуващите по служба, са изключително бегли и еднотипни. Текстовете на Йохан Вилд, Ханс Якоб Аман, Адам Венер фон Крайлсхайм, Георг Христоф фон Найчиц. са изключително лаконични по отношение на живота в българките земи. Единствено маркират населените места, през които преминават, природните особености и трудностите, които срещат по пътя. Повече внимание отделят на големите населени места, като споделят основно лични впечатления относно тяхната големина, разположението им и качеството на живот на жителите им.
Въпреки лаконичния стил на авторите, някои от пътеписите съдържат информация съобразно личните интереси на авторите им. Такъв е текста на Крайлсхайм, който включва кратка история на по-големите населени места, както и на Найчиц, който е любител на естествената история и прави обстойни описания на планините, реките и празниците на различните етнически групи. Авторът на Анонимния дневник от 1665 г., от своя страна, набляга на храните и виното, които са му предлагани по време на пътуването.
Няколко от описаните в разглеждания сборник пътувания не минават по утвърдения маршрут от Белград до Константинопол. Едното е на Хилтебранд, който слиза от кораб в Силистра, минава през Нови пазар, където има възможност да се срещне с пашата на Силистра и много подробно описва това си преживавяване. Сведенията му за населените места обаче са твърде оскъдни, макар че научаваме малко повече за българските къщи и българките. От друга страна фон Киндсперг тръгва от Виена да заеме новото си назначение в двора на султана, когато на пътя от Белград към Константинопол във Филипопол е информиран, че трябва да промени маршрута си да се насочи към Молдова, където да се присъедини към двора на султана. Така се налага да прремине през Чирпан, Ямбол, Карнобат и Айтос. От Молдова се връща до Адрианопол и оттам пътува към Виена по Диагоналния път.
Всички немци и австрийци описват с подробности едиствените каменни сгради в населените места, през които преминават – кервансараите, мостовете, джамиите и останалите мюсюлмаски религиозни сгради, крепостните стени там където ги има. Почети всички отбелязват, че градовете в България са отворени и нямат укрепления, които да ги пазят. Много от авторите са добре запознати с античната история на по-големите градове, през които преминава и с няколко изречения споделят знанията си. Почети всички пътеписи, които имат исторически препратки за Филипопол го бъркат в Филипи
Наравно с кратките пътеписи в сборника са включени и автори, които са оставили доста подробни описаниея на градовете, обичаите, колорита и насилието, с които се сблюскват минавайки по диагонал Балканите. Така например “Импеското посолство до Османската порта” на Паул Тафернер съдържа много подробно описание на градовете от Ниш до Константинопол, като специално внимание е отделено на християнските църкви. Анонимно описание на българските градове от 1671 г. – маркира разстоянието между населените места в часове, като движението е проследено от пънта станция до пътна станция. Съкия текст съдържа кратко описание на всяко населено място, както и любопитно за него – исторически факт, природна забележителност, устна традиция. Маркира местата, където се добиват метали. Д’Арш
Изключително интересен е “Дневникът” на Марсили от 1680 г. Военен експерт във Виенския двор, последният прави подробно описание на пътуването си от Константинопол до Венеция, като маркира наличието на антични останки и разнообразието от етнически групи в големите населини места заедно с храмовете им, без да ги коментира.
Джавани Беналя в “Съобщението си за пътуването до Константипотол и обратно в Германия” прави кратко описание на градовете, през които преминава, като набляга на любопитни случки по време на пътуването си и дава интересни сведения за историята на църквата в по-големите градове. Негодият текст се отличава с разнообразието от информация за градовете и подробнтоо описание на еничерската войска – нейния състав, ежедневие, облекло, поведение.
Симперт Нигел е свещеник, абат на манастира в Нересхайм. Като част от мисията след Карловацкия мирен договор, той пътува до Константинопол, но слиза в Русе и минава през Разград, Карнобат и продължава към Адрианопол. Той е първият от авторите от XVIII в., които постоянно споменават за освобождаването и откупуването на роби-католици. Връща се до Виена през Филипопол, София, Ниш и Белград. Обръща специално внимание на джамиите и други религиозни мюсюлмански сград, като споменава едиствено църквата в Адрианопол. Научаваме за религиозните ритуали в една християнска мисия. Той е единственото религиозно лице, което е включено в този том.
Генерал Д’Арш е белгиец на австрийска служба. В своята “История на великото императорско посолство” дава подробно, но с нищо не отличаващо се описание на основния път от Белград до Константинопол. По дати и в разстояние в мили описва пътуването си, като набляга единствено на географските особености. Споменава исторически факти, свързани с топосите, които е споменал.
Едно от най-подробните описания на Балканите, включени в сборника е на “Историята” на Герард Корнелиус Драш, което включва минералните извори, кервансараите, чешмите, местното население, турските войници. Всеки град е описан с топографията и архитектурата си, като са дадени и сведения за историята му. Подробно са описани къщите, където отсяда автори и обществените сгради, които са му направили впечатления, напр. безистените. Текстът свидетелства за освобождаване на роби-католици. Корнелиус е един от двамата автори, които не приемат, че Филипопол е Филипи.
Анонимният пътепис от 1719 г. дава подробно описание на топографитая на местностите, през които преминава посолството на граф Вермонд и стратегическото им значенеие при евентуални военни действия. Авторът е военен специалист, който събира информация за оръжията и отбранителната система. Това е единственият пътепис, който е изцяло с военна ориентация.
Йохан Кемпелен е официален историограф на дипломатическата мисия след войната от 1737–1739 г. и прави едно от най-подробните описания на Балканите, включени в настоящия том. Описаниието му започва със състоянието на полето при Крояцк, където година преди това австрийците са разбили османската армия. Компелен прави описание на циганите и ежедневието им, християнската структура в Ниш, джамиите, населението на градовете, тяхната големина. Докато описва градовете въвежда административното устройство на Османската империя, на църквата, на съдебната система, на военното дело. За всеки град дава броя на къщите и религиозните храмове на отделните етнически групи.
Интересна част от пътеписа на Кампелен е несъгласието му с установеното твърдение, че Сердика е София, като той привежда поредица от факти, с които доказва, че всъщност старата Сердика е Пирот. В подобен стил спори, че Траянови врата не е построена от император Траян, защото не е достатъчно грандиозна като строеж, както и че Филипопол не е Филипи. Само последното твърдение е фактологически вярно.
Академичното резюме е изготвено от екип на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.
