Бистра А. Цветкова

Проф. д.ист. н. Бистра Андреева Цветкова

(30 август, 1926, София – 16 август, 1982, София)

През 1947 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХУ-ХУ1 в.“ (1952). През 1952-1969 г. е н.с. и ст.н.с. в Института за история при БАН, ръководител е на Комисията за турски извори през XV-XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро и Париж. От 1969 г. е Доцент в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Катедра Нова и най-нова история. Докторатът и, защитен през 1972 г. в Санкт-Петербург, е на тема „Европейският югоизток и османското проникване (краят на Х1У- първата половина на ХХ! в.)“. Професор е в Катедра История на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976-1982), ръководи научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (1977-1980). Извънреден професор е по История на Европейския югоизток и Османска палеография в университета „Екс ан Прованс”, Марсилия (1974-1976). Доктор хонорис кауза е на университета в Страсбург (1981). Лауреат е на Димитровска награда и на специалната награда „Гран При” – платинен медал на Френската морска академия. Автор е в Encyclopaedia of Islam (ЕI). Избрана е за член на Дирекционния съвет на Международния комитет към Комисията по морска история в Брюксел, на СIЕPO – Международния комитет за предосмански и османски изследвания, както и в ръководството на редица научни международни комитети и общества в областта на балканската история, османистиката и ислямистиката. Гост-преподавател и лектор е в десетки европейски и американски университети. Владее и използва в работата си 12 езика. Оставя монументално по обем и значимост научно наследство от над 400 публикации (в България, Западна Европа, САЩ и др.) на изследвания, монографии и документални издания, включително и на чужди езици.

Тази биография е публикувана във второто издание на нейната книга „Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение“(София: БАН, 2015).