Агоп Орманджиян – съставител, преводач от древноарменски език и коментар на изданието „Арменски пътеписи за Балканите XVII – XIX в.“, Т. 5 от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“.
Агоп Оник Орманджиян е преводач, журналист и преподавател по арменистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Информация за него е публикувана в сайтове като Съюз на преводачите в България Карта на Агоп Орманджиян, Българско национално радио Писмо на арменския пътешественик Минас Пъжъшкян, darik.bg „Старият Бургас“ с Митко Иванов: За 24 май и в памет на Агоп Орманджиян, Уикипедия Агоп Орманджиян и други.
Нов български университет благодари на Мери Орманджиан, наследник на Агоп Орманджиян, затова че предостави безвъзмездно правата за представянето на арменските пътеписи с „отворен достъп“.
Бистра А. Цветкова – съставител, редактор и преводач на изданията „Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII в.“ и „Френски пътеписи за Балканите XIX в.“, съответно Т. 1 и Т. 4 от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“.
Бистра А. Цветкова е български историк и османист, професор в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1982). Извънреден професор по история на Европейския югоизток в университета Екс-ан-Прованс в Марсилия, Франция (1974-1976), Ръководител на Комисията за турски извори през XV-XVIII век в Института за история при БАН (1952-1977), Секретар на Съюза на научните работници (1976-1982).
Информация за нея е публикувана в ТУК , както и в сайтове като Македонски научен институт Именит български учен – наследник на голям революционен род, Уикипедия Бистра Цветкова и други.
Нов български университет благодари на Елена Дойчинова, наследник на проф. Бистра А. Цветкова, затова че предостави безвъзмездно правата за представянето на френските пътеписи с „отворен достъп“.
Мария Николаева Тодорова – увод, съставителство и коментар на изданието „Английски пътеписи за Балканите (края на XVI-30-те год. на XIX в.)“ . Т. 7 от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“.
Мария Николаева Тодорова е български и американски историк, доцент по балканска история в Историческия факултет на Софийския университет (1984-1992). Редовен професор в Историческия факултет на университета във Флорида, гр. Грейнсвил, САЩ от 1992, сътрудник на Международния център за учени Удроу Уйлсън във Вашингтон 1988, гост професор гост-професор в Харвардския университет, Университета „Райс“, Мерилендския университет, Калифорнийския университет „Ървайн“, Грацкия университет, Австрия, Босфорския университет, Турция и Европейския университетски институт, Италия.
Информация за нея е публикувана в сайтове като EuropeNow To the Center via the Periphery: An Interview with Maria Todorova, Българско национално радио Има две теории за преврата на 9 юни, Уикипедия Мария Тодорова и други.
Нов български университет благодари на проф. Мария Николаева Тодорова, затова че предостави безвъзмездно правата за представянето на английските пътеписи с „отворен достъп“.
Михаил Петров Йонов – увод, подбор и коментар на изданията „Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV – XVI в. и „Немски и австрийски пътеписи за Балканите XVII – средата на XVIII в.“, съответно Т. 3 и Т. 6 7 от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“.
Проф. Михаил Петров Йонов е български историк, професор на Историческия факултет на Софийския университет (1983-1990) и ръководител катедра „История на стария свят и средните векове“ (1975-1988). Специализирал в Германия 1962-1963 и Австрия 1970.
Нов български университет е в контакт със Здравка Михайлова, наследник на проф. Михаил Петров Йонов, за безвъзмездно получаване на права за представянето на немските и австрийските пътеписи с „отворен достъп“.
Петър Димитров Миятев – подбор, превод и коментар на изданието „Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX в.“, Т. 2 от поредицата „Чужди пътеписи за Балканите“.
Проф. Петър Димитров Миятев е български историк, филолог и архивист. През 1960 г. е старши научен сътрудник в Института за история към БАН, а от 1963 г. в Института по балканистика. Ръководи секцията по османистика и секция „Извори за историята на балканските народи“. Награден е с орден „Кирил и Методий“, I-ва степен за дългогодишната му научно-изследователска работа, по-късно получава почетния медал „100 години БАН“. Личният му документи и материали се съхраняват в Научния архив на Българска академия на науките http://archiv.cl.bas.bg/Participants/F.156%20Miyatev%20Petar.htm.
Нов български университет е в контакт с Димитър Миятев, наследник на проф. Петър Димитров Миятев, за безвъзмездно получаване на права за представянето на маджарските пътеписи с „отворен достъп“.
